Танцуващите хора

Ухае на окосена трева. Ама окосена сега, преди малко. Прелeст.

Ухае.

На уханията ухаят, звуците ухаят, пулсът ухае, стремежът, растенията, пълноцветно, плътни, пълни от живота, изпълнени от енергията на стремление едно, напред. Гъсти, гъсти, тежки клони, тежки и разкошни, обвити около себе си и миговете на деня, а сега, настъпващата нощ. 

Нощта в града, летният.

Прибирам се, походката ми е лека, съществото – празнино.

И на Яга, в градинката – квадрантчето досами пред паметника не знам сега какъв е бивш, настоящ или друг, са те. Танцуващите хора. Гледка-еднорог. По первазите на пространство оградено  сякаш -площадка, те са си там и си правят каквото явно душата им въжделее – танцуват. Свещи огряват глезените им, музиката-танго-вдъхновление е от колонка и тя блещукаща, наоколо накацали в тихо страхопочитно съзерцание са минували или пък не, планирани посетители- които като мен, спрели и избрали да съзерцаят, притихнали ги наблюдават. Танцуващите хора.

Една двойка прилича погледа, а и вниманието ми. Той – уверени, мъжествени движения. Доминантната стъпка е негова, ала не се усеща като такава. Ясно е от всяка етерна частица, че лидерът е той, задава темпото и е така, защото е правилно. Чиста мъжетвеност. Но без да се налага. Естествен ритъм. Обеците му проблесват. Някак не си представям да е една. 

А тя го следва. Следва, но не в подчиенние. Гъвкави, грацизни. Греещи движения. Извиват се, пристъпват, играят, с еротиката на допира, погледа, мисълта и мечтата. Така си го представям, тук сексът би бил един наистина приятен, финален завършек, ала съвсем не задължителен. То всичкото им е секс.

Той води, но не водачества. Тя следва, но не преследва. 

Всеки от двамина им, уверен, самоуверен и същевременно, уверен в единността на двойката. 

Ясно движения, крака напред, извивка, тазът хлътва наляво, надясно, избираме се, крака назад, заеъртане, притегляне, поглед и прегръдка – обещана, но н и отложена; желана; но не и изискана.

И както си ходим из деня, из града, там са и те. Танцуващите хора. Тези, които вечер се събират в това осветлено пространство и се обменят през танца. Движат се в ритъм и диханията им са равномерни, но не равни, задъхани, зажаднели, закопнели.

Танцуващите хора.

Нека бъде.