Танц в синьо и зелено, цвят Дъга

Тялото ми жадува да танцува, душата – да пише, запише.Вечер е, от нашите, тук, на море – с баба на север.Вие се правите на госпожи.Аз приготвям вечерята.Водата ромоли.Пиленцата спят.Музиката увлича, увлича! Сега знам какво е изобилието на плодородна почва.Да откъсна билки и подправки на прибиране към вкъщи. Вкъщи! Това пространство ние преобразихме, то сега еContinue reading “Танц в синьо и зелено, цвят Дъга”

В разгара на лятото

Ядем сладолед и се капем. Капем се и се къпем. Морето е синьо, близко и далечно синьо и зелено. Вълните пеят, ние сме откриватели, имаме си колекция съкровища, локвите на пясъка са ни показали пътя накъде да търсим, а и намерим розовите раковинки. Избираме ти бански, който е русалка. Синьо-зелено е морето, близко и далечно.Continue reading “В разгара на лятото”

В кой момент наистина си тръгваш?

За любовта, нуждите и тънката граница между духовното приемане и самозаличаването В кой момент наистина си тръгваш?В кой момент наистина си тръгвам? Обърках се. Даже се изморих. Пиша този текст в Гърция. Юли е. Морето е тук, водата е топла, ласкава, тревата в двора е плътна и жилава, с онова особено усещане за стабилност, вContinue reading “В кой момент наистина си тръгваш?”