Тялото ми жадува да танцува, душата – да пише, запише.
Вечер е, от нашите, тук, на море – с баба на север.
Вие се правите на госпожи.
Аз приготвям вечерята.
Водата ромоли.
Пиленцата спят.
Музиката увлича, увлича!
Сега знам какво е изобилието на плодородна почва.
Да откъсна билки и подправки на прибиране към вкъщи.
Вкъщи!
Това пространство ние преобразихме, то сега е наше вкъщи!
Храната ни е изобилна, вкусна, благодат истинска – домати, жълти, уау! Жълти домати! Червени, краставички хрупкави, сирене снежнобяло, диня узряла, ароматна, сочна, пресни картофки, поръсени с риган, мила, мила! Приготвям трапеза, а знам, че е изживяване, украсявам с цвете, стрък босилек, лилав и зелен, а ароматен и прелестен…
Ритуалите ни тук са именно свещени.
Играем.
Вие – госпожи, аз – ресторант, посрещам, настанявам и все повече осъзнавам – така е простичко, толкова красиво.
Игра.
Играем играта.
Играта на живота.
Която, нека те науча, се играе ей така – всеки да печели.
Дъжд малко валя.
Скрихме се под шатрата, пак си играхме, изрязвахме русалки, рисувахме си китове.
На карти, на семейства.
Смяхме се, дивяхме, ей там, под шатрата си бяхме.
И после – дъга.
Небосклонът е нежен, лилаво-розово-син, кадифен.
Лястовичките по техните си работи, високо, високо, тревата е тук, долу, гали ме на всяка стъпка, мека, потъвам, идвам към теб, към вас, пътечката ме води през още изобилие, посеви, раждат се плодовете на усмивки и дисциплина, ето ги – домати, чушки, царевица, тикви, краставици, през цялата градина минавам, а ти си най-прелестното изобилие в края, ти и смехът ти, подскачаш и се веселиш, така копнееш да ми покажеш какво съкровище си имаш, кой танц сега е в теб, така копнея да те видя.
Благодаря ти за поканата.
Благодаря ти за избора.
Living Loving 