Сега е след 4 години. Прочетох какво съм написала тогава, изумих се какво ли ще напиша сега…
Аз съм себе си. Аз съм ценна, подкрепена и обичана. Аз се харесвам. Аз се избирам.
Това съм аз – през утвържденията си. “Аз съм себе си” беше революция в Insight 2, имаше голямо учудване, че фасилитаторът го е одобрил. Той обаче бе и чул, и видял през контейнера на думите – енергията на информацията, която имах. Аз съм себе си е и заявката да бъда всички свои превъплащения, и приемнаето на всички техни проявления… и полета на Дух, Душа, Ум и Тяло в прегръдката с Висщите Учители, симбиоза на частицата в цялото, осъзната като мисия и отговорност.
Живея. Уча. Нека и себе си, нека, ако е дадено, през мен достига и до други дихания необходимото им.
Обичам – така живея.
Пиша – за да остане. Мечтая дъщерите ми да могат, а и изберат, да отгърнат страниците на моята история и така разгърнат идеята за мен, майка, жена, душа.
Всичко, което срещам, докосвам, изучавам или упорито отлагам да интегрирам, всичко искам да обрисувам с думите, които са ми достъпни. Докъдето стигна по моя си Път, който където открие по своя.
Нека е с лекота.
Аз съм радостна. По природа, а и се научих да бъда.
Старая се да живея осъзнато. Искам повече – живее ми се интересно, весело, открито. Активно тренирам, 5 пъти седмично. 7 дни седмично обаче тренирам за ума, емоциите, духовното развитие. Интересно ми е всичко, което можем да постигнем със собствени сили, когато поемем по пътя на развитието.
Имам 2 деца, едното е бебе още. Някои дни ми е трудно, в други даже още по. Случиха ми се много гадни периоди в живота. Третият май все още се случва. Опитвам се да изляза от всеки осъзнато по-силна, смислена и окрилена.
Благодарна съм, че се научих как да си повишавам качеството на живот.
Тренировките ме спасиха. За тялото, за ума. Сега наскоро открих и ултимативния подход на коучинг медитацията. Благодарна съм, че се научих как да се грижа за себе си и семейството си с практики от спектъра на mindfulness и аналитичния коучинг подход.
Хич не да се хваля. Просто може на някого да бъда полезна и затова пиша тук.
Вървя си по пътя, понкога ведро подскачам, други пъти – вехто се влача.
И всичко това съвсем не идва да каже, че не съм притеснителна, неуверена, стресирана и откровено тъжна понякога. Напротив.
Но знам каква е отговорността ми към мен си, какво съм учила, какво съм правила, каква радост съм имала и как да бъда проактивна, а не реактивна. Често успявам. Често срещам предизвикателства и се завъртам наново.
Но това е. Път.
Ето какво изучавам и през какво живея, както мога:
- Медитация
- Благодарност
- Осъзнато присъствие
- Смирение
- Приемане
- Самосъстрадание
- Целеполагане
- Планиране
- Устойчивост
- Промяна на перспективата
- Извличане на полезното в трудността
- Невропластичност
Адски простичко е, но не и лесно. Знам.
Но единственото, което има всеки от нас, решен да има повече – желание, радост, смисъл, окриленост, светлина, хоризонт – абе изобщо да действа за повишаване качеството си на живот, е да не се отказва.
Living Loving 