Днес дори се събудих преди теб, мъниче.
И пих кафето, и съзерцавах морето.
Постанових се на канапето – тук с теб бихме възкликнали: „Ето, има рима!“ – и зачаках да те посрещна, мой ситен топур-типур, когато чух как крачета излизат от спалнята – денят започна със смях и шега, вместо Леда, на канапето – мама.
И имаше пазара на Каварна с доматите „Биволско сърце“, милата, мила дама, която ти се радва и погалва лицето ти с ръце, отгледали толкова живот, от семенцето до плода, а и след това…
И във фурната бяхме, очаровани от хляба, а той – топъл, топъл хляб открихме!
Естествено се състезавахме в Лидл, то какво да правим там по пътеките, лепенки-котета, нищо, че са Пепи, искаше котета, ама и тези са разкошни, сложила си ми вече две, грижовна и деликатна, благодаря ти!
И скачахме в басейна, направихме си цял спомен, ти така го наричаш, цял спомен: „Хайде, мамо, ще ни бъде цял спомен“, и съчетаваш случванията така, както си ги видяла в сърчицето си.
И догоре тичахме, и на тревата се кикотихме.
Небосклонът е безбрежен, лястовичките пеят, липата, макар да не цъфти, привява спомен за уханието си и това ми е достатъчно, лавандулата подарява много, много, насища и усмихва този аромат – лилав и плътен.
Living Loving 