Дни като този не се мечтаят. Те се случват, живеят пеят…
Клати ти се второ зъбче, вълнуваме се, гъделичкам те и смехът ти е в съзвучие с ритъма на всяка радост, достъпна тук.
Колко е приказно, ах, колко е приказно, че можем да се събудим, усмихнем и да дотичаме на плажа, и да се посипваме с пясък, да ни е солено.
Вълните са огромни, пяната им е бяла, снежна под слънцето. С теб сме откриватели, катерим се отново по скалите, но днес вече е защото иначе не можем да преминем, там където вчера беше скътано заливпе днес е огромен басейн, морето приижда, блъска по камъка, с ти ми казваш спокойно, мамо, аз съм много добра в катеренето, нали съм коте!
И слабичкото ти, целунато от слънцето все по-шоколадово телце хоп хоп хоп.
Ходихме и до другия край на плажа, ето ги палатките, пиратското знаме, уюта на условните светове, които хората си установяват край морето.
Ходим, ходим, имаме си кофичка, всяка стъпка е приключение към следващото съкровище – медуза, мида, раче…
Морето е чисто от хора, плажът все по-склонен да разказва истории.
Ето и една още – на мен морето ми подари чуден камък-сърце. А на теб подари ябълка! Сякаш протегна длан от морска пяна и нежно, неусетно, изведнъж на пясъка до теб и след ябълка.
Бъди благословена.
Living Loving 