5:40 сутринта е.
Благословено събуждане, вътрешният ритъм ме подтиква да разширя съзнанието си и да имам присъственост в това най-светло, точно преди тъмнината да се разстеле, време.
Аз и Вътрешният ми Критик сме си, благодаря, да, добре ни е. Все по-добре дори. Уютът на познатата връзка. Като истински стари партньори сме вече с НегоНея, дори не си говорим. Без думи се разбираме, нека бъде, скоро — и без действия.
Иронията, надявам се, ми се получава. Хуморът нерядко ме е държал добре.
А защо сме тук двама, като вчера бях Аз на тази веранда и усещането за благодат, сълзите на благодарност пред магията на новия ден и сърцето, преливащо от Любов, бяха основите на живота ми, живия?
Поканих, призовах и помолих Висшите Учители да имам само това, само това, място да няма за друго в сърцето ми. Толкова много Любов имах.
Сега пак я имам, но достъпът ми до нея е временно стеснен.
Сутринта след това, аз съм светла, в истинно разширение. Върша си моята част от работата. Децата са си всяка по себе си, на шоу за един в техния си реалм собствен. Леда ме е събудила 16 пъти, последният — с продължително, репетативно тряскане на вратата на караваната.
Нищо.
Отбелязвам предизвикателство, продължавам с работата, а в този момент от битието нея работа ми е да ми е добре.
Избори, избори.
Кафе, духовна практика, прекъсване, Мише, задръж тая мисъл. Леда, кажи, да, да, да, прекрасно, да, виждам ти рисунката, да, след малко ще дойда, с ангелите говоря сега, да, добре, Мише, извинявай, да, тук съм, да, чувам, добре.
Записвам си Думите на деня и с благодарност за насоките се възвръщам — тренирам.
Леда прави сладки от брашно, вода и пластмасови мъниста. Ведро подскача като също морско зайче през постелката ми, тренирам, лояко скачам, 110 пъти в последната серия, нека отбележа, jumping jacks, като я неритвам.
Практика, практика, практика.
Съвършено целеустремена към каквото целеоположих на изгрева преди няколко часа — да седна в този живот със себе си вечерта и да си кажа: аз се гордея с още един ден на избори в грижа за себе си, както ми е потребна — само любов навън, никакво закачане и хлътване.
Правя обяд на децата, с обич мия чинии, събирам чували с боклук, организирам визита при басейна и братовчеда, да се радват, а аз — да имам подкрепата на други бдителни люде наоколо, с децата, да си подредя тук текстовете и да се покажа на света най-сетне.
Това е намерението.
Предизвикателство, практика.
И се къпя, обляна във вътрешна светлина.
И нахлува Леда, обляна във външни сълзи.
Недотам светлина струи и от нея, и от Ника. Недотам.
Предизвикателство, практика.
Да не го повтарям. Досадно е, знам, на мен — повече…
Три минути след това, обличам се, знам, че само да съумея да ги изведа от пространството, ще се качим в колата, ще излезем и физически, и ментално от тази рамка и ще имам своята вечер на блаженство и гордеене на мен с мен.
Не.
Леда нахлува отново.
Криза.
Успокоявам я.
Скарали са се за нещо друго.
Какво делят толкова… знам какво делят.
Ника нахлува и вика, иска своето:
— Писна ми, Леда е отвратителна, писна ми, тя само иска каквото тя иска.
Скарали са се за шоколадче.
Дискретно отбелязвам една вече алармираща нервна система.
Моята.
Свръхстимули за свръхкратко време.
На следващото влитане на Леда в криза, с настъпена ръчичка, вече не изсветлявам.
Тук ми е точката на пречупване.
Ника се извинява.
Аз изсъсквам:
— Ти си по-голямата.
И отварям потока на негативното.
Знам, че сме в класиката — когато е чудесно, както беше преди 15 минути, Ника неизменно хваща нещо, което знае, че ще предизвика напрежение, тъпото шоколадче в случая, и Леда се заинатява и се разкрещява, и се завъртаме.
Наблюдавам го.
Ника пуска топката.
Напрежението се манифестира на сцената.
Аз, ако го прихвана, падаме.
Днес — прихванах го, но без връзка с него.
Това, което толкова дълго, толкова яростно се е свързвало с него, с напрежението, сега го няма вече.
Едно пространство стои там.
Следващата ми цел е това пространство да бъде изпълнено с Любов и тя да посреща.
Засега — празно е.
Не се свързва с негативното, защото няма какво да се свърже с него.
Но негативното вече си е там, проявено. И всички сценарни разклонения на реалността и те са с отворени вратички вече.
И ето тук аз съгрешавам — нямам емоционална връзка, но моделът е в действие.
Същият навик на поведение действа.
Не прилагам собственото си обещание — да приема, дори насила да е, да я приложа тая сила за благост и добрина — да приема повика към възвръщане на другия участник в мига, в който той се прояви.
Детето казва:
— Извинявай, мамо.
Но аз не откликвам с тая обич и топлина, които очаквам от себе си на този етап.
Учудена съм, че това е етапът…
Навик, поведение.
Избори.
Истински искам да си подредя текстовете.
Ирония, да — пиша за моделите и изборите и какво правим с тези избори, като се появят ситуациите за избиране, а ето ме, в моя контекст, с таман за избиране ситуация.
Избирам себе си, да се съсредоточа в намерението си да пиша.
…
В следващата сцена вече сме на плажа трите и с Ника сме в свързване. С добрина ги каня да си кажем кой какво иска, да ни е добре заедно тук край вълните в дните?
Да.
Междувременно Леда мята шепи пясък.
В лицето ми най-сетне.
Мило я подканвам да спре да прави каквото ѝ е казано да не прави 100 пъти.
Всичко е вярно едновременно.
Както можеше това да негативизира, все пак боли, ама много, така детето рови в пясъка и в ръцете му виждам мидичка в съвършена форма на сърчице…
Осъзнавам, да, всичко е вярно едновременно.
Избирам да я прилаская.
Двете влизат в морето.
Господи, благодаря ти, прекрасни са!
Прекрасни.
Милите момичета.
Не казвам „ми“.
Мои те не са.
Само собствени.
И пак, и пак, и пак наново после, в часовете след залеза — наблюдавам модела.
Прекрасно ни е.
Аз съм предизвикателство-практика модалност.
Както е най-хубаво, Ника пуска провокацията, започва да се заяжда от нищото, завърта се…
Леда се изнервя.
Имаме ясен сигнал от ангелите — нещо се чупи.
Внимание, нещата може да се счупят.
Предизвикателство, практика.
Практика.
Практика.
Вечерта завършва с мини-макси сцена на Леда, свиване, избор, гушка, приказка, смях.
Сърце от мидички за Ника, усмивката ѝ, нежността помежду ни.
Благодарна съм.
…
Сега е новият изгрев.
Нека бъде благословен денят.
Living Loving 