Едва ли е изненада. За мен сега дойде като видим факт, но не е задължително да е било в мислите ми в началото на процеса — ако изобщо приемем условно, че процесът има начало и то е някъде през юни. Виждах се като изграждаща се по-добра майка за децата си. Ала сега ежедневието ме изграждаContinue reading “Майка, модел, мисъл, мисия”
Category Archives: Вълните на живота край морето
Вълните на живота край морето
Тази поредица започна като лято край морето и постепенно се превърна в нещо съвсем друго. В пространство за практика. За среща със себе си извън обичайния ритъм, но не и извън живота. С деца, връзки, умора, радост, контрол, очаквания, страхове, смях, вино, пясък, караници, изгреви, изгубени вещи, открити истини и онези малки мигове, в които разбираш, че точно сега можеш да направиш нещо различно.
Тук не записвам уроци, които вече съм научила. Записвам как изглежда ученето, докато се случва. Как знанието за любов, лекота, граници, доверие и присъствие влиза в една истинска сутрин, в един труден разговор, в една детска криза, в една пропусната възможност, в една вечер, която е можела да бъде по-лека. Понякога следвам живота и той се разгръща пред мен почти без усилие. Понякога се вкопчвам в плана, натискам, контролирам, пропускам и после виждам цената. И двете ме учат.
Морето стана мястото, на което започнах съзнателно да превръщам натрупаното през годините знание в умение. Не да бъда постоянно спокойна, любяща и просветлена, а да разпознавам по-рано, да избирам отново, да се връщам. Да уча чрез радост, когато мога. Да не превръщам болката в излишно страдание, когато не мога. Да оставям живота да ми показва повече, отколкото аз съм успяла да планирам.
Това са „Вълните на живота край морето“. Един месец, в който морето беше фон, огледало, учител и понякога просто море. А аз бях там, жива, несъвършена, учеща се, лист по лист. Вълна след вълна.
Не твърде духовно, но от сърце
5:40 сутринта е. Благословено събуждане, вътрешният ритъм ме подтиква да разширя съзнанието си и да имам присъственост в това най-светло, точно преди тъмнината да се разстеле, време. Аз и Вътрешният ми Критик сме си, благодаря, да, добре ни е. Все по-добре дори. Уютът на познатата връзка. Като истински стари партньори сме вече с НегоНея, дориContinue reading “Не твърде духовно, но от сърце”
