Бременна съм в 9-и месец. Средата на 37 седмица. Боли ме кръстът зловещо. Главоболието ми замъглява дори изстъпленията, прежно поднасяни ми тъй методично от драгия ми синузит. Схваната съм. Секс – няма. Вътре – хормонална криза. Вън – пандемия.

Медитацията учи на съзерцание, търпение, присъственост, устойчивост.
И в кризите тези умения служат за неполудяване първо, за извличане на ценността в ситуацията второ и последващо за въстановяване на баланса.

Бидейки себе си, след като изкарах повече от година в състояние на изцялоразпад, аз съвсем не започнах да ходя на терапия. Мне. Аз вървях напред и не се отклонявах…

Събудих се и се разплаках. Всичко е безсмислено. Поела съм отговорност, по-голяма от мен. Смазващо е.

Аз не умея да позволявам на себе си да сеотпускам в това, от което имам нужда. А е доста ясно, че в момента имам нужда да оставя някаква  тежест да изтече през мен.

Ето ме тук с благородното намерение да разказвам за културата на mindfulness, медитацията, емоционалното, духовно и изобшо смислово развитие по това, което поне на мен ми се струва като супер интересен път.