Моят семинар в ПРАКТИКА ПРАКТИКАПРАКТИКАПРАКТИКА Дори не съм си представяла, че ще е така трудно да се намеря наново. Сигурно, защото изобщо не съм знаела колко съм се изгубила. Може би не само от моя си път, може би и от пътеките на хората около мен, близките, сега вече май далечни. За първи път живеяContinue reading “2026”
Не твърде духовно, но от сърце
Не твърде духовно, но от сърце
5:40 сутринта е. Благословено събуждане, вътрешният ритъм ме подтиква да разширя съзнанието си и да имам присъственост в това най-светло, точно преди тъмнината да се разстеле, време. Аз и Вътрешният ми Критик сме си, благодаря, да, добре ни е. Все по-добре дори. Уютът на познатата връзка. Като истински стари партньори сме вече с НегоНея, дориContinue reading “Не твърде духовно, но от сърце”
Тук, край морето, до теб, с нас
Днес сътворявахме заедно. Имах импулс, последвах го и сега имаме нещо друго, картичка — за едно малко момиче, което е с име на цвете, Лилия, прелестна, днес е на 13 години, вече не малка, ала никой не знае каква. И с теб сме двете на морето, имаме си милионите неща-красота за творчество, за съзидание. ТърпеливоContinue reading “Тук, край морето, до теб, с нас”
Булимичният подход към живота
Вечерта беше божествена. Следобед бях писала. Децата бяха в басейна, аз бях получила непланирано точно онова пространство, от което имах нужда, приех го с радост и писах, писах, писах, а на връщане реших да дам пари, въпреки строгия бюджет, и да си купя хубаво вино. Писнало ми е да пия онази гнус в бокса. КупихContinue reading “Булимичният подход към живота”
Урокът на Дългото море
Благодаря. Благодаря. Благодаря. Прозрях го, осъзнах го, видях го, изживях го. То е Урокът на Дългото Море! За мен да бъде с лекота и радост, в потока на благоденствието, изобилието да се лее в благата на земята — и аз, самата, същинска, самичка аз, да не противостоя. Сутринта — съзерцавам изгрева. За първи път ставамContinue reading “Урокът на Дългото море”
И е моят
Искам да запиша този ден.Копнея да го опиша. Просто, да го има запаметен. Фантазирам как някой ден четеш какво съм оставила, Перличко – и си имаш някакви си твои, ти си, размисли. Но както си ги имаш, така ще имаш и това, и другите описания на спомени, както аз съм ги видяла. И както тиContinue reading “И е моят”
Понякога се разминаваме
Думите ми за деня бяха „в потока на благоденствието“, „все по-благоустроена“, „да давам топлината, която аз самата търся“, „извън всякаква токсичност“ и сутринта, разбира се, изобщо не се събудих като въплъщение на всичко това. Бях почти безприсъствена. Ок. Приемам. Гледам морето, пия си кафето с аромат на лешници, прекрасното, чистя, защото тук има натрупана някакваContinue reading “Понякога се разминаваме”
Заедно, и нека за теб да са си
Здравей, Перличко! Именно – здравей. Бъди здрава. Нека имаме още, още и още дни и вечери, и моменти, и радости, и гнявове, и смяхове, и спихвания, и избухвания – и нека заедни, и нека за теб да са си. Днес ме заведе до вълните, ти. Искаше пикник за вечеря, въпреки и заедно с вятъра наContinue reading “Заедно, и нека за теб да са си”
Нощната смяна
През деня толкова много неща знам. Знам, че съм на път. Знам, че този период не е празно пространство, а някакво огромно живо пренареждане. Знам, че мога да избирам. Знам, че съм на морето, че пиша, че се грижа за себе си, че децата са тук, че животът ми не е бедствие, а живот, иContinue reading “Нощната смяна”