Моят семинар в ПРАКТИКА ПРАКТИКАПРАКТИКАПРАКТИКА Дори не съм си представяла, че ще е така трудно да се намеря наново. Сигурно, защото изобщо не съм знаела колко съм се изгубила. Може би не само от моя си път, може би и от пътеките на хората около мен, близките, сега вече май далечни. За първи път живеяContinue reading “2026”
От осъзнаване към живяна промяна
Понякога усещаме, че е време. За различен избор. За разговор, който отлагаме. За повече вярност към себе си. Може да сме прочели много, да сме разбрали много, да сме преживели важни прозрения. И въпреки това в ежедневието да продължаваме да се връщаме към познатото. Точно тази връзка ме вълнува — между онова, което осъзнаваме, иContinue reading “От осъзнаване към живяна промяна”
Избор
Кога ще започна пак да пиша? Питах се, имах и чудене. Ника е в новото училище. Стресът е на ново ниво на интензитет. Добродетелите ме водят всеки ден към новото извисение. Ето ме днес. Днес започвам да пиша пак тук, за, в и извън себе си. Ето ме, благодарна, че съм се прибрала. 8:30 сутринтаContinue reading “Избор”
Майка, модел, мисъл, мисия
Едва ли е изненада. За мен сега дойде като видим факт, но не е задължително да е било в мислите ми в началото на процеса — ако изобщо приемем условно, че процесът има начало и то е някъде през юни. Виждах се като изграждаща се по-добра майка за децата си. Ала сега ежедневието ме изграждаContinue reading “Майка, модел, мисъл, мисия”
Не твърде духовно, но от сърце
5:40 сутринта е. Благословено събуждане, вътрешният ритъм ме подтиква да разширя съзнанието си и да имам присъственост в това най-светло, точно преди тъмнината да се разстеле, време. Аз и Вътрешният ми Критик сме си, благодаря, да, добре ни е. Все по-добре дори. Уютът на познатата връзка. Като истински стари партньори сме вече с НегоНея, дориContinue reading “Не твърде духовно, но от сърце”
Тук, край морето, до теб, с нас
Днес сътворявахме заедно. Имах импулс, последвах го и сега имаме нещо друго, картичка — за едно малко момиче, което е с име на цвете, Лилия, прелестна, днес е на 13 години, вече не малка, ала никой не знае каква. И с теб сме двете на морето, имаме си милионите неща-красота за творчество, за съзидание. ТърпеливоContinue reading “Тук, край морето, до теб, с нас”
Булимичният подход към живота
Вечерта беше божествена. Следобед бях писала. Децата бяха в басейна, аз бях получила непланирано точно онова пространство, от което имах нужда, приех го с радост и писах, писах, писах, а на връщане реших да дам пари, въпреки строгия бюджет, и да си купя хубаво вино. Писнало ми е да пия онази гнус в бокса. КупихContinue reading “Булимичният подход към живота”
Урокът на Дългото море
Благодаря. Благодаря. Благодаря. Прозрях го, осъзнах го, видях го, изживях го. То е Урокът на Дългото Море! За мен да бъде с лекота и радост, в потока на благоденствието, изобилието да се лее в благата на земята — и аз, самата, същинска, самичка аз, да не противостоя. Сутринта — съзерцавам изгрева. За първи път ставамContinue reading “Урокът на Дългото море”
И е моят
Искам да запиша този ден.Копнея да го опиша. Просто, да го има запаметен. Фантазирам как някой ден четеш какво съм оставила, Перличко – и си имаш някакви си твои, ти си, размисли. Но както си ги имаш, така ще имаш и това, и другите описания на спомени, както аз съм ги видяла. И както тиContinue reading “И е моят”
Понякога се разминаваме
Думите ми за деня бяха „в потока на благоденствието“, „все по-благоустроена“, „да давам топлината, която аз самата търся“, „извън всякаква токсичност“ и сутринта, разбира се, изобщо не се събудих като въплъщение на всичко това. Бях почти безприсъствена. Ок. Приемам. Гледам морето, пия си кафето с аромат на лешници, прекрасното, чистя, защото тук има натрупана някакваContinue reading “Понякога се разминаваме”
