Здравей, Перличко! Именно – здравей. Бъди здрава. Нека имаме още, още и още дни и вечери, и моменти, и радости, и гнявове, и смяхове, и спихвания, и избухвания – и нека заедни, и нека за теб да са си. Днес ме заведе до вълните, ти. Искаше пикник за вечеря, въпреки и заедно с вятъра наContinue reading “Заедно, и нека за теб да са си”
Нощната смяна
През деня толкова много неща знам. Знам, че съм на път. Знам, че този период не е празно пространство, а някакво огромно живо пренареждане. Знам, че мога да избирам. Знам, че съм на морето, че пиша, че се грижа за себе си, че децата са тук, че животът ми не е бедствие, а живот, иContinue reading “Нощната смяна”
Денят след Лъвския портал
Дни като този не се мечтаят. Те се случват, живеят пеят… Клати ти се второ зъбче, вълнуваме се, гъделичкам те и смехът ти е в съзвучие с ритъма на всяка радост, достъпна тук. Колко е приказно, ах, колко е приказно, че можем да се събудим, усмихнем и да дотичаме на плажа, и да се посипвамеContinue reading “Денят след Лъвския портал”
Лист по лист
Тази сутрин е мечта. Не мечта като онези огромните, дето човек ги казва с главна буква и после им поставя срокове, цели и измерители и ги превръща в поредния проект за изпълнение, а точно тази, жива, малка и съвсем огромна едновременно — морето е тук, смокинята е тук, чашата ми е тук, верандата е мояContinue reading “Лист по лист”
Разминаване в очакванията
Аз имах очакване, че когато пристигнем тук, всички мои части ще се превърнат отведнъж в присъствени. Че синьото ще бъде магическата боя, ще мине през мен, около мен, ще лейкопластира, повсеместно ще изцели каквото има да се изцелява, не знам вече къде и как, знам защо, ама ми писна да го мисля. Както морските вълниContinue reading “Разминаване в очакванията”
Да пристигнеш втори път
Пристигнахме по залез и аз бях просто екзалтирана. Тук съм!!!! Тук съъъъъъъм! На верандата пред караваната, пред мен вълните, Леда пее до мен, аз съм стигнала, аз съм тук, гордея се със себе си, най-сетне дългото море, нашата мечта, синьото, въздухът, всичко. И после на следващата сутрин се събудих и мен сякаш ме нямаше. Свита,Continue reading “Да пристигнеш втори път”
Границата като свобода, не награда
Днес изследвам нещо, което доскоро вероятно бих нарекла просто „искам малко време за себе си“, а сега все повече разбирам колко много пластове има в това малко. Защото аз съм тук на Дългото море с Леда и това е едновременно най-прекрасното ми живеене с нея, време, което съм си мечтала да имам, и същевременно единContinue reading “Границата като свобода, не награда”
Личната ментална карта
Още първата сутрин на дългото море Леда започна да ми показва нещо, което после сякаш започна да се повтаря навсякъде, в басейна, в русалката, в приятелите, във времето, в уговорките ни, в мен самата — че всеки човек си живее някак в собствена карта на реалността и е толкова лесно да забравиш, че картата еContinue reading “Личната ментална карта”
Четвъртата позиция
Денят преди Дългото море е почти комичен в претоварването си. Толкова много неща има. Толкова много хора. Толкова много малки изисквания към мен, всяко едно напълно разумно само по себе си и всички заедно – огромна стена от „трябва“. Подготовката, багажът, Леда, Ника, разговорите, пердетата, нещата, които още не са готови, онова, което трябва даContinue reading “Четвъртата позиция”
Тук съъъм!!!
Тук съъъъъъъм! На верандата пред караваната чувам вълните. Пристигнахме по залез… Леда пее до мен. Гордея се със себе си! Живея си мечтата – да пристигна, да сложа ръка на сърцето си, дав дъхна аромата на морето и смокинята и да притихна в осъзнание – моите избори ме доведоха до моето място. Избрано. Мечтано. АContinue reading “Тук съъъм!!!”
