Днес дори се събудих преди теб, мъниче. И пих кафето, и съзерцавах морето. Постанових се на канапето – тук с теб бихме възкликнали: „Ето, има рима!“ – и зачаках да те посрещна, мой ситен топур-типур, когато чух как крачета излизат от спалнята – денят започна със смях и шега, вместо Леда, на канапето – мама.Continue reading “Радост, изобилие”
Танц в синьо и зелено, цвят Дъга
Тялото ми жадува да танцува, душата – да пише, запише.Вечер е, от нашите, тук, на море – с баба на север.Вие се правите на госпожи.Аз приготвям вечерята.Водата ромоли.Пиленцата спят.Музиката увлича, увлича! Сега знам какво е изобилието на плодородна почва.Да откъсна билки и подправки на прибиране към вкъщи. Вкъщи! Това пространство ние преобразихме, то сега еContinue reading “Танц в синьо и зелено, цвят Дъга”
В разгара на лятото
Ядем сладолед и се капем. Капем се и се къпем. Морето е синьо, близко и далечно синьо и зелено. Вълните пеят, ние сме откриватели, имаме си колекция съкровища, локвите на пясъка са ни показали пътя накъде да търсим, а и намерим розовите раковинки. Избираме ти бански, който е русалка. Синьо-зелено е морето, близко и далечно.Continue reading “В разгара на лятото”
В кой момент наистина си тръгваш?
За любовта, нуждите и тънката граница между духовното приемане и самозаличаването В кой момент наистина си тръгваш?В кой момент наистина си тръгвам? Обърках се. Даже се изморих. Пиша този текст в Гърция. Юли е. Морето е тук, водата е топла, ласкава, тревата в двора е плътна и жилава, с онова особено усещане за стабилност, вContinue reading “В кой момент наистина си тръгваш?”
Танцуващите хора
Ухае на окосена трева. Ама окосена сега, преди малко. Прелeст. Ухае. На уханията ухаят, звуците ухаят, пулсът ухае, стремежът, растенията, пълноцветно, плътни, пълни от живота, изпълнени от енергията на стремление едно, напред. Гъсти, гъсти, тежки клони, тежки и разкошни, обвити около себе си и миговете на деня, а сега, настъпващата нощ. Нощта в града, летният.Continue reading “Танцуващите хора”
Една медитативна разходка
Когато съм радостна, се смея на глас.Живея доста чисто. А с дърветата ми е истинно неопетнено. Влязох в гората. Слънце, кал, мекотата на земята, острите бодлички на боровете, уханието на смолата, общуването на птиците и прашинките във въздуха – светът в техния свят. Беше общуване, не ходене. Изцяло присъствена.Като медитация в движение бе това изживяване.Continue reading “Една медитативна разходка”
Разширение и свиване
Животът диша. Има дни на разширение. Дни, в които всичко изглежда възможно.Дните, в които светът сякаш е по-широк. После идва свиването. Мисли.Страх.Съмнение. Дълго време вярвах, че това означава, че съм се върнала назад. Че съм се провалила. После започнах да виждам ритъма. Животът не върви по права линия. Той се движи като дъх. Разширение.Свиване. Разширение.Свиване.Continue reading “Разширение и свиване”
За необходимостта от почивка от духовното развитие
Да съзерцавам потока.
Целувката на клоните в допир.
Нежността на звездата, погалила короните нагоре, нагоре.
Да притихна.
И да потъна. С посока. Ала без цел.
Какво научих от семинара Insight
От семинара си взех ценни формулировки и смислени инструменти. Завихри се могъщ енергиен обмен в групата и това е просто магически целебно за накърненото вдъхновление от живота…
Как започнах отново да тренирам след раждането
Усещам огромната разлика спрямо формата ми от преди. Откровено противни са ми тези телесни маси, сякаш забравили вска красива извивка и стегнат релеф. Но, припомням си, фокусирам се, правя дихателна практика…
