Много тежест, натрувания, негатив, мъка, драма имаше напластени в старата история. Трябваше да я пуснем и да започнем новата. Той ремонтът затова не вървеше, защото ние подходихме със съпротивление към новия етап в живота. И съпротивление съответно получихме от света.

Заземяващо, приласкаващо, прибира ме вкъщи, капсулира и изцелява. Срамно рядко намирам време за йога, а е съвсем задължително за една стремяща се към повече майка, която е аз.

С една прителка една нова година си казахме, че освинените ни версии са неприемливи оттук нататък. И започваме хранителен режим, и започваме ежедневни тренировки.
Както самата въпросна приятелка обича да разказва, “и Еми верно го направи”…

Основно, идеята му е да се свържеш със съществуващите в квантовото поле потенциали и оттам да избереш каквото желаеш да се манифестира в в твоята лична реалност.

Счупих се съвсем жестоко.
Разболях се от депресия. Мисля, че отключих следродилна, съчетана чаровно с житейски-битова съвсем регулярна общочовешка депресия.
И не го осъзнах навреме.

Знаете какво са – зловредните напъни на цялото ти същество да те запази в състояние на емоционална и житейски-битова мизерия. Защото така си си свикнал и там е сейф. Другото, хубавият, споделен, светъл живот, е блян бленуван, ала тъй страшен…

Тренирам. Моята дневна програма звучи ето така: бебето спи 1,5 или 2 часа на обяд. Аз имам 1 час за тренировка и 30 минути за медитация в това време. Когато бебето се събуди след 30 минути, логично, моята тренировка рязко бива прекъсната. Днес така стана…

С Леда храненията преминават, доста, така, да бъдем нека дипломатични, потресаващо гнусняво. 3 пъти на ден аз съм плюта по, окихвана с плодови частици, треперливо отстраняваща седемдесетиосматасалфетка за обърсване на смрадливата на манджа гнус, стичаща се по миглите, трите общо косъма по клетата й глава и иззад ушите.

Вчера ми се случи нещо, което вярвах, че съм отказала. Отказала – аз пред себе си и аз за мен си. Откак усетих отделянето на онази, мизерна емоционално и невдъхновена версия на себе си, нямах усещане за цялост. Имах много мигове на радост, хармония, отдаденост, любов, обич, топлина и съзерцание. Но основно нямах връзка в мен. Тренирах, медитирах методично и имах великолепни резултати. Бях светла, бях лека, бях решила.

“Сложната природа на простите неща” като изказване ама така животописателно подхожда към истината в животите. Мило, чисто, искрено-прогледно, децата знаят. Не питат, защото още не са забравили отговорите.