Category Archives: 2026

Аз имах очакване, че когато пристигнем тук, всички мои части ще се превърнат отведнъж в присъствени. Че синьото ще бъде магическата боя, ще мине през мен, около мен, ще лейкопластира, повсеместно ще изцели каквото има да се изцелява, не знам вече къде и как, знам защо, ама ми писна да го мисля. Както морските вълниContinue reading “Разминаване в очакванията”

Пристигнахме по залез и аз бях просто екзалтирана. Тук съм!!!! Тук съъъъъъъм! На верандата пред караваната, пред мен вълните, Леда пее до мен, аз съм стигнала, аз съм тук, гордея се със себе си, най-сетне дългото море, нашата мечта, синьото, въздухът, всичко. И после на следващата сутрин се събудих и мен сякаш ме нямаше. Свита,Continue reading “Да пристигнеш втори път”

Днес изследвам нещо, което доскоро вероятно бих нарекла просто „искам малко време за себе си“, а сега все повече разбирам колко много пластове има в това малко. Защото аз съм тук на Дългото море с Леда и това е едновременно най-прекрасното ми живеене с нея, време, което съм си мечтала да имам, и същевременно единContinue reading “Границата като свобода, не награда”

Още първата сутрин на дългото море Леда започна да ми показва нещо, което после сякаш започна да се повтаря навсякъде, в басейна, в русалката, в приятелите, във времето, в уговорките ни, в мен самата — че всеки човек си живее някак в собствена карта на реалността и е толкова лесно да забравиш, че картата еContinue reading “Личната ментална карта”

Денят преди Дългото море е почти комичен в претоварването си. Толкова много неща има. Толкова много хора. Толкова много малки изисквания към мен, всяко едно напълно разумно само по себе си и всички заедно – огромна стена от „трябва“. Подготовката, багажът, Леда, Ника, разговорите, пердетата, нещата, които още не са готови, онова, което трябва даContinue reading “Четвъртата позиция”