2026
Моят семинар в ПРАКТИКА ПРАКТИКАПРАКТИКАПРАКТИКА Дори не съм си представяла, че ще е така трудно да се намеря наново. Сигурно, защото изобщо не съм знаела колко съм се изгубила. Може би не само от моя си път, може би и от пътеките на хората около мен, близките, сега вече май далечни. За първи път живея…
Keep reading
Не твърде духовно, но от сърце
5:40 сутринта е. Благословено събуждане, вътрешният ритъм ме подтиква да разширя съзнанието си и да имам присъственост в това най-светло, точно преди тъмнината да се разстеле, време. Аз и Вътрешният ми Критик сме си, благодаря, да, добре ни е. Все по-добре дори. Уютът на познатата връзка. Като истински стари партньори сме вече с НегоНея, дори…
Keep reading
Тук, край морето, до теб, с нас
Днес сътворявахме заедно. Имах импулс, последвах го и сега имаме нещо друго, картичка — за едно малко момиче, което е с име на цвете, Лилия, прелестна, днес е на 13 години, вече не малка, ала никой не знае каква. И с теб сме двете на морето, имаме си милионите неща-красота за творчество, за съзидание. Търпеливо…
Keep reading
Булимичният подход към живота
Вечерта беше божествена. Следобед бях писала. Децата бяха в басейна, аз бях получила непланирано точно онова пространство, от което имах нужда, приех го с радост и писах, писах, писах, а на връщане реших да дам пари, въпреки строгия бюджет, и да си купя хубаво вино. Писнало ми е да пия онази гнус в бокса. Купих…
Keep reading
Урокът на Дългото море
Благодаря. Благодаря. Благодаря. Прозрях го, осъзнах го, видях го, изживях го. То е Урокът на Дългото Море! За мен да бъде с лекота и радост, в потока на благоденствието, изобилието да се лее в благата на земята — и аз, самата, същинска, самичка аз, да не противостоя. Сутринта — съзерцавам изгрева. За първи път ставам…
Keep reading
И е моят
Искам да запиша този ден.Копнея да го опиша. Просто, да го има запаметен. Фантазирам как някой ден четеш какво съм оставила, Перличко – и си имаш някакви си твои, ти си, размисли. Но както си ги имаш, така ще имаш и това, и другите описания на спомени, както аз съм ги видяла. И както ти…
Keep readingПонякога се разминаваме
Думите ми за деня бяха „в потока на благоденствието“, „все по-благоустроена“, „да давам топлината, която аз самата търся“, „извън всякаква токсичност“ и сутринта, разбира се, изобщо не се събудих като въплъщение на всичко това. Бях почти безприсъствена. Ок. Приемам. Гледам морето, пия си кафето с аромат на лешници, прекрасното, чистя, защото тук има натрупана някаква…
Keep reading
Заедно, и нека за теб да са си
Здравей, Перличко! Именно – здравей. Бъди здрава. Нека имаме още, още и още дни и вечери, и моменти, и радости, и гнявове, и смяхове, и спихвания, и избухвания – и нека заедни, и нека за теб да са си. Днес ме заведе до вълните, ти. Искаше пикник за вечеря, въпреки и заедно с вятъра на…
Keep readingНощната смяна
През деня толкова много неща знам. Знам, че съм на път. Знам, че този период не е празно пространство, а някакво огромно живо пренареждане. Знам, че мога да избирам. Знам, че съм на морето, че пиша, че се грижа за себе си, че децата са тук, че животът ми не е бедствие, а живот, и…
Keep readingЛист по лист
Тази сутрин е мечта. Не мечта като онези огромните, дето човек ги казва с главна буква и после им поставя срокове, цели и измерители и ги превръща в поредния проект за изпълнение, а точно тази, жива, малка и съвсем огромна едновременно — морето е тук, смокинята е тук, чашата ми е тук, верандата е моя…
Keep readingРазминаване в очакванията
Аз имах очакване, че когато пристигнем тук, всички мои части ще се превърнат отведнъж в присъствени. Че синьото ще бъде магическата боя, ще мине през мен, около мен, ще лейкопластира, повсеместно ще изцели каквото има да се изцелява, не знам вече къде и как, знам защо, ама ми писна да го мисля. Както морските вълни…
Keep readingДа пристигнеш втори път
Пристигнахме по залез и аз бях просто екзалтирана. Тук съм!!!! Тук съъъъъъъм! На верандата пред караваната, пред мен вълните, Леда пее до мен, аз съм стигнала, аз съм тук, гордея се със себе си, най-сетне дългото море, нашата мечта, синьото, въздухът, всичко. И после на следващата сутрин се събудих и мен сякаш ме нямаше. Свита,…
Keep readingГраницата като свобода, не награда
Днес изследвам нещо, което доскоро вероятно бих нарекла просто „искам малко време за себе си“, а сега все повече разбирам колко много пластове има в това малко. Защото аз съм тук на Дългото море с Леда и това е едновременно най-прекрасното ми живеене с нея, време, което съм си мечтала да имам, и същевременно един…
Keep readingЛичната ментална карта
Още първата сутрин на дългото море Леда започна да ми показва нещо, което после сякаш започна да се повтаря навсякъде, в басейна, в русалката, в приятелите, във времето, в уговорките ни, в мен самата — че всеки човек си живее някак в собствена карта на реалността и е толкова лесно да забравиш, че картата е…
Keep readingЧетвъртата позиция
Денят преди Дългото море е почти комичен в претоварването си. Толкова много неща има. Толкова много хора. Толкова много малки изисквания към мен, всяко едно напълно разумно само по себе си и всички заедно – огромна стена от „трябва“. Подготовката, багажът, Леда, Ника, разговорите, пердетата, нещата, които още не са готови, онова, което трябва да…
Keep reading
Тук съъъм!!!
Тук съъъъъъъм! На верандата пред караваната чувам вълните. Пристигнахме по залез… Леда пее до мен. Гордея се със себе си! Живея си мечтата – да пристигна, да сложа ръка на сърцето си, дав дъхна аромата на морето и смокинята и да притихна в осъзнание – моите избори ме доведоха до моето място. Избрано. Мечтано. А…
Keep reading
Радост, изобилие
Днес дори се събудих преди теб, мъниче. И пих кафето, и съзерцавах морето. Постанових се на канапето – тук с теб бихме възкликнали: „Ето, има рима!“ – и зачаках да те посрещна, мой ситен топур-типур, когато чух как крачета излизат от спалнята – денят започна със смях и шега, вместо Леда, на канапето – мама.…
Keep reading
Танц в синьо и зелено, цвят Дъга
Тялото ми жадува да танцува, душата – да пише, запише.Вечер е, от нашите, тук, на море – с баба на север.Вие се правите на госпожи.Аз приготвям вечерята.Водата ромоли.Пиленцата спят.Музиката увлича, увлича! Сега знам какво е изобилието на плодородна почва.Да откъсна билки и подправки на прибиране към вкъщи. Вкъщи! Това пространство ние преобразихме, то сега е…
Keep reading
Living Loving 